Петра – розово-червена скална приказка

Няма друг град, нито друго място е света, което да прилича на Петра. Тя е единствена по рода си, което й дава статута не само на национално, но и на световно богатство. През 1985 година градът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а скоро беше избрана за едно от Новите 7 чудеса на света.

Целият град е буквално издялан в розовите скали и то с такъв мащаб, че колкото и подготвени да посетите Петра, тя ще спре дъха ви. Толкова омагьосваща е гледката. Самите скали преминават през всички нюанси на оранжево, червено, кафяво, а сградите по такъв начин се сливат с материала, от който са изработени, че границата между сътвореното от човека и природата е почти неуловима.

Набатеите създават скалния град, но римляните приемат мистериозното място за военно предизвикателство и започват редица атаки срещу добре укрепената Петра, докато най-накрая не успяват. През 106 година сл.н.е. Петра става част от римската империя, но продължава да съществува като важен търговки кръстопът още 100 години, докато търговската карта на света не се променя и за Скалния град започва период на упадък.

През 363 година Петра претърпява земетресение, което унищожава уникалната й и така ценна водопроводна система. Скалният град остава в забвение, докато през 12 век не идват кръстоносците. Те се грижат за града и създават Цитаделата, но след заминаването на воините Петра остава скрита от очите и спомените на света докато през 1812 швейцарецът Лудвиг Буркхарт не я открива, отново.

Петра се намира в Долината на Мойсей (Вади Муса), където ви посрещат пясъчните ветрове на пустинята. За да влезете в града, трябва да преминете през т.нар. Сик (Siq) – тесен коридор с високи отвесни скали. Сик е творение на природата, но сякаш е създадена с една едничка цел – да предпази входа на града с дължината си от по повече от километър.

А веднъж влезли в града, ставате свидетели на уникалното творение на древните набатеи. Те умеели да използват сложни канали, за да събират оскъдното количество вода в тази пустинна местност и така да създадат един оазис сред пясъците и един град, който да не може да бъде сравнен с нищо друго.

И пред вас неизменно (на 40 метра височина) се извисява Съкровищницата (Al Khazneh). Всъщност тази постройка е била построена по-скоро като храм или гробница, но по-късните обитатели на града започнали да я наричат съкровищница. Отвън тя е сложно, внушително и изящно творение, а вътре представлява не много дълбоко вдълбано в стената съвсем просто помещение.

Друго чудесно скално творение е амфитеатъра в Петра. Той е единствен по рода си, защото целия е издълбан в скалите, а има капацитет за цели 8000 души. Постройката и днес притежава уникална акустика, тайната на която се отдава на множеството издълбани в скалите наоколо пещери и гробници. Амфитеатърът притежава сцена, висока четири стъпки, площадка за оркестър с ширина 125 стъпки и три входа към сцената. Освен това, конструкцията е снабдена със система за отводняване и оттичане на дъждовната вода. Смята се, че амфитеатърът е построен от набатеите, а по-късно римляните поставят статуи на своите богове в нишите, разрушават външната стена и така увеличават местата за сядане.

Още една знакова постройка – Манастирът (Al-Deir). Наречен е така, защото в по-късен период е обитаван от християнски монаси, но първоначално, подобно на Съкровищницата е изграден като набатейски храм и/или гробница, а също и заради това, че е отдалечен и сякаш изолиран от града. Манастирът не е толкова пищен и изящен, както Al Khazneh, но е действително внушителен по размери – входовете му се извисяват на височина сравнена с няколко етажна къща. Цялата сграда е с височина 50 и широчина 45 метра.

В средата на града е разположен Големият храм, той е открит едва през 1992 година от археолози от университета Браун. Всъщност, както повечето постройки в Петра, така и тази носи само псевдоним. Най-вероятно Големият храм е бил дворец или голяма зала за събирания, за което подсказва малкия театър в комплекса. И днес разкопките в комплекса продължават, но може да се видят внушителните му размери – простира се на площ от 7,560 кв.м.

Византийската църква е част от “новия” облик на Петра, тъй като е построена значително по-късно. Тя е преоткрита през 1990 година и в периода 1992 – 1998 се работи по разкриването й. През 1993 по време на тези разкопки е открита най-голяма колекция от древни текстове – 152 папирусови свитъци, чието дешифриране продължава. Постройката представлява трикрила базилика, като всяка от стените е покрита с прекрасни и добре запазени мозайки (70 кв.м.), изобразяващи различни реални и нереални същества и символи на мъдростта, океана, земята, годишните времена. А главният кораб на базиликата е покрит с каменни и мраморни геометрични фигури.

Гореописаните чудеса на Петра са само част от града, който притежава завършен и сложен комплекс от различни чудни постройки. Необикновеният розово-червен цвят на скалите и усещането за отдавна отминала велика епоха създават алюзия за един нереален, но прекрасен свят, за един град от приказките, който сякаш съществува отвъд времето.

Гергана Кангалова за Hermes Holidays
Снимки: Hermes Holidays




Полезни връзки:

Йордания и Израел

Екзотични и далечни дестинации